Това се случи в Сирия

Мишел Кило, известен и уважаван сирийски писател и дисидент, задържан от службите неведнъж, прекарала няколко години в затворите на режима. Християнин, светски настроен, с леви убеждения и мирни призиви. Преди дни дубайска телевизия проведе интервю с него. В интервюто Кило разказа една история, която разкрива чудовищната същност на сирийския режим. Тя една от хилядите подобни, за които предстои да чуем. Ето какво сподели:

В затвора на военната сигурност един от пазачите прояви постепенно интерес към мен. Той ме пита за името ми, защото ни е забранено да се казват истинските имена, там ние сме само номера. Много от моите колеги бяха пребити по тази причина. Но един ден пазачът ми хвърли нокторезачката си. После започна да ми подава ябълки и ми каза да ги ям бавно и тихо, защото те може да му струват 3 години в затвора в пустинята Тадмор, затворът с най-лоша репутация.

Една нощ в 3 през нощта пазачът отвори килията и ме помоли тихо да го последвам като отвори друга килия и ми каза: “Тук има една 27 годишна майка с 4 годишното й дете. Разкажи му приказка.”

Когато влязох, жената се уплаши. Тя се сви в ъгъла на стаята, а детето бе с подуто лице, явно не бе виждало свеж въздух.

Казах й: “Не се притеснявай, аз съм затворник като теб, имам дъщеря на твоите години. Поискаха от мен да разкажа на детето някоя приказка”. Започнах да разказвам: “Имаше едно време едно врабче, което летеше над дърветата…” Детето ме спря и попита: “Какво значи врабче”? Разбрах, че то не знае нито какво е врабче, нито дърво, нито река. Изпях му детска песен и почуках на врата на пазача като му казах: “Моля те, задушавам се тук, искам да изляза”. Когато го попитах за историята на тази жена, той ми каза, че баща й бил дисидент, избягал в Йордания преди 5 г., а тя била задържана, за да го принудят да се върне и да се предаде. В затвора тя била изнасилена, забременяла и родила детето си в килията. Нито тя, нито детето й напускали килията някога.

Преди да ме върне в килията, пазачът ме попита дали разказах приказката на детето. Очите ми се насълзиха и не можах да отговоря.

Tagged on: